История
на Църквата на адвентистите от седмия ден
в град Варна

Първият адвентист във Варна е Кънчо Иванов, който е кръстен на 29. 01. 1921 г. (не във Варна). През лятото на 1923 г. във Варна за започване на публична дейност е преместен Алфред Томас. Ето какво разказва за тези първи дни на Божието дело в гр. Варна Тодорка Москова, една от първите приели истината в града: "Един ден при майка ми дойде една наша съседка, Варвара Колимовска, и разказа, че в града дошъл германец, който говорел за Исуса Христа. Макар че се боеше от баща ни, който бе много строг човек, все пак майка ми се реши и вземайки мен и братчето ми - Петьо, който тогава беше на 3 год. (б.а. Петър Москов), ние отидохме с нея(б.а. със съседката) в дома на бр. Томас, намиращ се на ул. "Опълченска" 26. Там заварихме жена му Берта и 10 годишната му дъщеря, а също още няколко души. Всред скромната стайна обстановка, седнали на едно миндерче, ние за първи път слушахме за вестта на Исуса Христа до падналия човешки род, която му носи светлина и спасение."

След тези начални събирания в дома на Алфред Томас, последният, заедно с Кънчо Иванов, наемат салона "Юнак" (Юнашкия салон), където Алфред Томас държи 4 публични сказки. Те имат добра посещаемост. Сказките са продължени в театралния салон "Съединение". Започва сериозна съпротива от страна на православното духовенство. Алфред Томас прави постъпки пред директора на девическата гимназия. Той му отпуска една класна стая за изнасяне на сказки, които след намесата на митрополит Симеон са прекратени. Алфред Томас е принуден да наеме първия самостоятелен салон (една стая) намиращ се на ул. "Бенковски". Тодорка Москова си спомня как с помощта на посетителите били наредени в тази скромна стая няколко пейки и столове, сложили амвон за проповедника и така - през есента на 1923 г. - била открита първата адвентна църква в гр. Варна. В този салон църквата се помещава от 1923 до 1931 г.

На 28. 07. 1924 г. е извършено и първото адвентно кръщение в гр. Варна. Кръстена е Елисавета Москова, майка на Петър и Тодорка Москови. След време на 13. 09. 1924 г. се кръщават съседката, Варвара Колимовска, която ги е довела на първото събиране в Алфред Томас, както и Мара Москова. До края на 1924 г. във Варна се кръщават общо 9 души. През следващата 1925 г. се кръщава още един член. През 1926 г. се кръщават още 7 души. Работата се увеличава и като помощник на Алфред Томас е изпратена Нонка Ганчева.

През март 1927 г. Алфред Томас е преместен в София. Работата във Варна продължава Борис Николов. През неговия престой в града (1927 - 1931 г.) се кръщават общо 37 души.

През 1928 г. във Варна се състои адвентна конференция. Тя се провежда в салон "20ти век". На нея присъстват всички библейски работници, както и братята Бекел и Конради като представители на Дивизията. В последния ден на конференцията, в салона нахълтват т.н. "природозащитници", доведени от двама свещеници. Те са имали за цел да разпръснат конференцията и да нанесат побой над присъстващите. Малтретирани били много хора. Между тях са и Ото Дебриц, Стефан Константинов и тогавашния ръководител на колпортьорите в България Нейчо Нейчев. На следващия ден, чрез ходатайството на германския консул и под закрилата на 8 полицаи, гостите от чужбина са изпратени до гарата.

През 1931 г. на мястото на Борис Николов идва Диньо Харбов, който остава във Варна до 1935 г. През 1931 г. църквата се премества на ул. "Братя Миладинови", където се помещава до 16. 10. 1960 г. Диньо Харбов започва публични сказки, които са много добре посетени. От това време има множество рекламни обяви във варненските всекидневници "Черно море" и "Варненска поща". Ето текста на една от тях, публикувана във вестник "Черно море", год. VI, бр. 1567, стр. 4:

"Сказка на тема: "Службата на Христа за очистване на небесното светилище", ще се състои днес, неделя, 7 ч. вечерта, в салона на Християнското Адвенско Общество, ул. "Братя Миладинови", 26.
Вход свободен."
В резултат на тази дейност се кръщават още 20 души.

През 1934 г. се случва още един инцидент. На 24. 01. през нощта, когато гост на Варненската църква е бил Алфред Томас, в двора на църквата е била хвърлена ръчно изработена бомба. На следващия ден градският печат отразява случилото се. Под заглавие "Варварско нападение", във вестник "Варненска поща" бр. 5465, на стр. 3 е написано: "В сряда вечерта, към 11 и пол. часа, злонамерени лица са хвърлили взривно вещество в двора на Християнското Адвентно общество Варна, след което влезли и натрошили повече от 40 стъкла от салона на същото общество. Прави тъжно впечатление една такава постъпка към едно мирно християнско общество." Въпреки случилото се, събранията продължават да бъдат добре посетени.

На мястото на Диньо Харбов пристига през октомври 1935 г. брат Борис Бонев. Той продължава публичните сказки. Към 31. 12. 1937 г. църква Варна наброява 57 члена. За дякон, през същата година, бива ръкоположен Михаил х. Петров, по професия шивач.

За времето около 1940 г., когато проповедник е бил Коста Възвъзов, си спомня Жечка Сивинова: "През 1940 г., когато се кръстих, църквата броеше около 85 души. Това беше една жива, задушевна и много дейна църква. Имахме си хубав хор, който по-късно ръководеше сестра Лидия Константинова и брат Агоп Тахмисян. Имахме също и струнен оркестър. Въпреки, че тогава нямаше градски транспорт, и от най-крайните квартали всички навреме идвахме на църква. Най-голяма радост изпитвахме, когато идваше есенна молитвена седмица. Тогава имахме Евангелска литература на разположение и се надпреварвахме, кой ще продаде от нея повече. Тръгвахме на групи по селата. Едните поемаха от единия край на селото, а другите от другия му край... и като се срещнехме, се питахме кой колко книги е продал... и как е бил посрещнат от хората. С тази работа имахме много опитности и тогава мисионските минути бяха най-интересни... Имахме и неделно училище за деца, което бе ръководено от сестра Йорданка Възвъзова. Всяко дете казваше в събота заучено стихче..."

През 1949 г. - от 17 - 22 септември - град Варна е домакин на една младежка сбирка, в която участват над 100 младежи от цялата страна. На сбирката присъства като проповедник и Васил Иванов.

През годините на комунизма църквата е претърпяла много лишения. Един от най-големите проблеми пред нея е бил този с мястото за събиране. От 1960 г. на църквата и се налага да ползва салона на баптистката църква на бул. "Георги Димитров" 100 (понастоящем бул. "Сливница"). От 1964 г. до 1971 г. църквата се помещава в къщата на сем. Ябанджиеви, намираща се на "Св. Русев" 8. От 1971 г. до 1990 г. като салон е пригодена къщата на Добра Чакърова на ул. "Труд" 3. Въпреки увеличената членска маса (към края на осемдесетте години около 200 члена) църквата трябва да се побира в едно малко и твърде недостатъчно помещение в района на циганската махала. Само една автобусна линия минава край къщата на Добра Чакърова и в събота автобусите по тази линия са пълни с адвентисти. Не без причина във средите на варненските адвентисти и до днес се е запазил споменът за тези трудни години. Изразът "при баба Добра" се е превърнал в едно кратко название на един цял период на трудности и преследвания, през които е преминала църквата ни в град Варна.

През този тежък за адвентизма ни в България период властите правят всичко възможно, за да ограничат дейността на църквата и нейното влияние в обществото. Големи затруднения с изповядване на вярата си са имали младите момчета, които са отбивали военната си служба в българската армия. Трудностите не подминават и варненските младежи. Двама от тях лежат в затвора заради вярата си. На 4. 09. 1952 Петър Сербезов постъпва на редовна военна служба като сапьор в София. Още от втората седмица започват проблемите, свързани със съботния ден. Младежът лежи всяка седмица (от петък залез слънце до понеделник сутринта) в ареста. Неведнъж той е заставян да стои по цяла нощ бос на цимента. Въпросът е представен чак до генерал Анев, но без резултат. През август същата година Петър Сербезов е изпратен на летен лагер в Мало Бучино край Банкя. Там, в едно дере, е проведен съд, воден от прокурор, изпратен от дивизията. Съдът е един фарс. Цялата процедура продължава не повече от час. Присъдата е 3 години затвор. От август 1952 г. до август 1953 г. Петър Сербезов лежи в Софийския и Плевенския затвори. В Софийския той се запознава с Енчо Рангелов Човантонев от с. Маноле, пловдивско. Енчо Човантонев е адвентист-реформатор, осъден за отказ да работи в събота по време на запас. Пак там той лежи заедно с Никола Йорданов от София. Никола Йорданов е минал през същото поделение, както и Петър Сербезов и също е осъден на 3 години затвор (1953 - 1956 г.). В Софийския затвор попада и Христо Филипов от София, който е взет запас като офицер и заради отказ да работи в събота е осъден на 4 години затвор. Той лежи заедно с Петър Сербезов. През юни 1953 г. варненецът е прехвърлен в Плевенския затвор, откъдето е освободен през август същата година.

20 години по-късно в армията е повикан младежът от варненската църква - Петко Борисов Петков. Той постъпва в Кюстендил. След като се появяват проблеми и лежи многократно в ареста, Петко Петков е преместен в К.Е.Ч. войски в София. Там в началото службата му протича успешно до момента, в който започват отново проблемите с работа в съботен ден. Следва рапорт до военната прокуратура, която взима Петко Петков в гарнизонния арест в София. Насрочено е дело по обвинение за неспазване на заповед. На делото присъства неговият по-малък брат Красимир Петков. Той разказва: "Ходихме с баща ми на делото... Направи ми впечатление, че на два пъти председателят на съда прекъсваше нашия адвокат и му казваше да бъде по-кратък. В този ден, след обяд, същият съдебен състав чете присъдата. Тя гласеше: "В името на народа Софийският военен съд, за неизпълнение на заповед, осъжда Петко Борисов Петков на 30 месеца лишаване от свобода. Наказанието ще се изтърпява в цивилен затвор." След това четоха и присъдата на друг войник, който беше правил опит да избяга от страната, хванат на границата. Него го осъдиха на 12 месеца в дисциплинарен затвор. Явно брат ми беше много по-виновен, че му дадоха 30 месеца." Петко Петков лежи първо в затвора в Бухово. Брат му си спомня за свижданията в затвора: "В чакалнята имаше доста лозунги, единия няма да го забравя. Той гласеше: "Ако не знаеш - ще те научим. Ако не можеш - ще ти помогнем. Ако не искаш - ще те принудим." След време Петко Петков е преместен във Врачанския затвор, а след това и във Варненския затвор в Разделна. На 6. 09. 1976 г. е освободен в Разделна.

Във времето от 1943 до 1990 г. през църква Варна са минали много проповедници. Ето един списък:

1943 - 1950 г.	Стефан Константинов със стажанти Керкенезов и Пешкирев
1950 - 1953 г.	Йордан Михайлов
1953 - 1955 г.	Борис Кирилов с помощник Любен Паралиев
1955 - 1958 г.	Рачко Ябанджиев
1958 - 1970 г.	Борис Кирилов с помощници Кирчо Куманов, Агоп Тахмисян и Михаил Контаров
1970 - 1983 г.	Агоп Тахмисян
1983 - 1990 г.	Кирил Куманов

След 10. 11. 1989 г. промените в обществото не подминават и църква Варна. Пред нея се откриват нови перспективи за развитие. Още през началото на 1990 г. във Варна започват да се провежда един път в седмицата публични евангелизаторски беседи. Първата се провежда в първия вторник от месец януари 1990 г. в църквата ни на "Труд" 3. Говорител е Стоян Томанов. На следващата лекция говори Цанко Митев. Интересът надхвърля очакванията. Само в двора на църквата има близо 150 външни посетители. За да може да се отговори на неочаквания интерес, се започва наемането на читалища по кварталите, в които в два поредни вторника говорят Георги Чакъров и Никола Левтеров. Но само след две седмици и те се оказват малки да поберат желаещите да слушат Божието слово. От февруари до май беседите се провеждат всеки вторник в "Македонския дом" на ул. "Солун" 2. Като лектори са поканени проповедници и миряни от цялата страна. Между тях са Агоп Тахмисян, Емил Димитров, Никола Левтеров, Цанко Митев и др. Посещаемостта варира между 700 и 1200 души.

През есента на 1990 г. след проведения църковен събор, като проповедник във Варна е изпратен Стоян Томанов. През ноември 1990 г. църквата излиза за един месец в "Дома на работника" в комбинат "Черно море". След което от декември 1990 г. тя е под наем в клуба на БЗНС "Ангел Кънчев" намиращ се до лятно кино "Тракия". Паралелно с богослуженията, всяка събота следобед, в над десет клуба се провеждат библейски часове. Интересът на гражданите към въпроси, свързани с Библията е огромен. Членството на църквата нараства бързо. От ноември 1991 г. е нает "Дома на транспортните работници", в който се провеждат богослуженията. От началото на 1992 г. църквата се премества в "Дома на културата" при ОКС на ул. "Габрово" 14.

На 22 и 23. 05. 1991 г. църква Варна е посетена от председателя на Генералната Конференция на ЦАСД Роберт Фолкенберг. По време на гостуването си той има среща с кмета на град Варна. Роберт Фолкенберг е придружаван от председателя на Евроафриканската дивизия Едвин Лудешер, както и от семейство Мак Нийлс и Дон Фолкенберг. Те посещават сградата на ул. "Труд" 3, където църквата се е помещавала в продължение на близо 20 години и се запознават с трудностите, които са имали варненските адвентисти с осигуряване на сграда за провеждане на богослуженията си. След това свое посещение гостите разглеждат някои от местата и сградите предложени от църква Варна за строеж на църковна сграда. Между предложенията е и училището на слепите на ул. "Стефан Караджа" 31, на което място впоследствие е построена и новата църква.

През втората половина на 1992 г. гост в град Варна е американският евангелизатор Роберт Уейгли. От 3. 11. до 20.12. 1992 г. той провежда евангелизация в зала 1 на "Фестивален комплекс". Семинарът носи заглавие "Удивителните открития на Библията". Евангелизацията се превръща в събитие от общоградски мащаб. Средно около 900 души всяка вечер посещават беседите на Роберт Уейгли. Резултатите не закъсняват. През декември същата година се извършват две кръщения в басейна на комплекс "Амбрасадор" - "Златни пясъци". Там 134 души сключват завет с Христос. Това са двете най-големи кръщения в историята на варненската църква.

Отведнъж църквата наброява около 400 души. Налага се тя да бъде разделена на две. Църква "А" остава в салона на ул. "Габрово" 14. Църква "Б" започва да се събира на петия етаж в сградата на бул. "Мария Луиза" 13. Първото богослужение там е проведено на 1. 01. 1993 г.

Поради бързия растеж на църквата и нейното разделяне на две, във Варна е изпратен от 20. 02. 1993 г. като втори проповедник Едмил Харбов. Той е внук на Диньо Харбов, който е работил като проповедник във Варна през първата половина на тридесетте години. Едмил Харбов и Стоян Томанов обслужват заедно двете църкви.

От 4. 12. 1993 г. църква А и църква Б отново се събират в салона на ул. "Габрово" 14. Богослуженията се извършват на две смени. Салонът се оказва твърде малък и неудобен, поради което двете църкви наемат отново от 01. 01. 1994 г. залата в "Дома на транспортните работници". Този път се провежда едно общо богослужение.

Междувременно през 1992 г. е закупено училището на слепите на ул. "Стефан Караджа" 31 и там е започнат строежа на новия молитвен дом. Средствата за ремонта и издигането на новата постройка са осигурени от американското семейство Мак Нийлс. Църквата влиза в завършената сграда през началото на 1995 година.

От октомври 1995 г. Стоян Томанов е преместен в църква Русе. От Русе на негово място като пастор в църква Варна е изпратен Ганко Мавродиев.

Официалното откриване и освещаване на новата църква се извършва на 23. 06. 1996 г. Гости на това тържествено събитие са Роберт Фолкенберг, председател на ГК и неговата съпруга Анита Фолкенберг, Улрих Фрикарт, председател на Евроафриканската дивизия, Мерилин Мак Нийлс, осигурила средствата за построяването на новата сграда, семейство Дон и Лоис Фолкенберг, както и представителите на Съюзния съвет Агоп Тахмисян и Никола Левтеров. На тържеството присъства и пастора на Евангелска петдесятна църква Никола Кокончев. В петък вечер в новия молитвен дом проповядва Улрих Фрикарт. В събота сутрин проповедта е изнесена от Роберт Фолкенберг. Църквата е препълнена. По стъпалата има правостоящи. В салона се чувства особената атмосфера на радост и щастие. След 70 години църква Варна има свои собствен салон, който побира всички заедно. Общото вълнение се чувства и в думите на Мерилин Мак Нийлс отправени на това тържество към църквата: "Трудно мога да изразя, каква специална привилегия е за мен да бъда с вас в тази съботна утрин. Когато гледам тази прекрасна сграда, мислено се връщам към нашето първо посещение във Варна. Спомням си и малките стаички, в които се събирахте тогава. Спомням си как децата нямаха никакви помощни средства за съботните занимания. Спомням си условията в тези залички. Но когато си мисля за вас, си спомням най-вече за любовта и вдъхновението, които споделяхте с мен. Вие бяхте вдъхновението за строителните проекти за България. И сега, когато гледам тази прекрасна сграда трудно ми е да повярвам, че това е същото място, което посетихме преди няколко години... Въпреки, че получавахме снимки от Дон Фолкенберг, тези снимки не можеха да ни покажат, колко прекрасна става сградата. Никога не съм си мислила, че тази сграда става толкова красива. Това ми показва, че вие сте хора с виждане. Днес, когато освещаваме тази сграда, трябва да помним..., че Божията църква не се състои само от хоросан и тухли, от дърво и от стъкло. Божията църква се състои от хора, от вас и от мен. Така, че днес нещо по-важно от посвещението на тази сграда е нашето посвещение..."

През есента на 1996 г. в сградата на църква Варна на ул. "Стефан Караджа" 31 е проведена евангелизация от немския проповедник Харалд Кнот. От 26.09. до 18.10.1996 г. той изнася поредица от беседи под общия надслов "Живот в нови измерения". В последвалите кръщения около 30 души сключват завет с Бога.

През лятото на 1997 г. Едмил Харбов е преместен в църква Казанлък. На негово място от 01. 10. 1997 г. във Варна е назначен като проповедник Венцислав Панайотов, който след завършване на теологичното си образование се е завърнал през същата година от института "Фриденсау" в Германия.

През пролетта на следващата 1998 г. църква Варна е разделена административно на две. Целта е да бъде облекчена работата с църковните членове. Новообразуваните църкви "А" и "Б" имат отделни църковни списъци и отделни ръководства, но участват в едно общо богослужение.

От есента на 1997 година в църква Варна се организира нововъведеният в българската адвентна църква клуб "Изследовател". Варна е една от първите църкви, които се ангажират активно в работата с подрастващото поколение. Два пъти в месеца в неделя юношите на възраст от 12 до 16 години се събират в собствена стая на третия етаж на църквата и под ръководството на избрани за целта ръководители (аниматори) провеждат редовните си сбирки. На 25. 04. 1998 г. по време на централното богослужение в събота сутрин се извършва първата приемствена церемония в клуб "Изследовател". На нея като изследователи са приети 13 юноши на възраст между 12 и 16 години. Трупата във Варна се ръководи от Калинка Радулова, Орлин Узунов и Жулиде Юсеинова. Тази дейност спомага за духовното развитие на юношите и допринася за тяхното интегриране в живота на църква Варна.

От 1. 10. 1998 г. Ганко Мавродиев е преместен в църква Търговище. На негово място от църква Асеновград идва Илия Крушкин. В продължение на една година във Варна се провеждат три евангелизации. През месец октомври започва излъчването на първата световна сателитна евангелизация, водена от Дуайт Нелсън от университета "Андрюс". От 9.10 до 17. 11. 1998 г. църква Варна участва в директното излъчване и провежда тази евангелизация в салона си на ул. "Стефан Караджа" 31. Средно около 110 външни гости посещават семинара, който носи заглавието "Новото хилядолетие". През месец март 1999 г. следва местната евангелизация водена от швейцарския проповедник Йохан Нидермайер. От 1.03 до 20.03 той изнася 18 беседи обединени под общото мото "Удивителните факти на Библията". Около 120 души посещават постоянно семинара През есента на същата година (4.09. - 20.09. 1999 г.) църква Варна се включва към сателитната евангелизация изнасяна от американския евангелизатор Марк Финли, която се предава пряко от Букурещ. Мотото е "Надежда за поколение 2000". Присъстват средно по 100 души. От трите евангелизации се кръщават около 20 души. Така в края на 1999 г. двете църкви във Варна наброяват 585 члена.

В края на 1999 г. за първи път във Варна се провеждат по инициатива на Адвентната църква общи мероприятия около Рождествените празници с останалите евангелски църкви в града. Те допринасят за осъществяването на контакти с варненските протестантски църкви. Създава се една добра атмосфера на приятелски взаимоотношения. На 22. 12. е проведена младежка дискусия в сградата на Община Варна. Вечерта на 25 декември се провежда три часова Рождествена програма в "Двореца на културата и спорта". Около 3000 души посещават събитието. В организацията и провеждането на отделните мероприятия участват всички протестантски църкви.

На проведения от 5 до 8 април 2000 г. църковен събор в София, за по-лесно обслужване и организиране, Българският съюз е разделен на три области, Северна, Южна и Западна. Град Варна е избран за център на Северната област. На 19. 06. 2000 г. като председател на северната област във Варна се премества Георги Чакъров. Той изпълнява едновременно функциите на председател на областта и пастор във църква Варна. На 13. 06. Илия Крушкин е преместен в църква Кюстендил "А". През същия месец на 20. 06. Венцислав Панайотов напуска Варна и започва работа в църква Стара Загора. На негово място на 18. 07. от Велинград във Варна като пастор пристига Иван Мирчев.

Име и мисия | Организация | Основни вярвания | Основни дейности | Ръководство | Отдели в ЦАСД - Варна | История на ЦАСД - Варна | Богослужения | Други връзки