Тук ще изложим накратко убежденията ни за някои от основните истини на Библията.
 ТРИЕДИНСТВОТО
Един Бог в три лица. Макар, че думата "Триединство", използвана от християните, за да опишат Божеството, не се среща в Библията, фактът, че Бог наистина се състои от три личности е ясно изложен на нейните страници. Отец, Синът и Святият Дух представляват Божество от три личности, всяка от Които е Бог. В Триединството има съвършено единство на целите, плановете и решенията. Макар, че са отделни личности, Те мислят, действат и чувстват като едно цяло. В Триединството има и съвършено равенство. И трите лица са Бог и нито едно не е по-малко Божествено от другите. Отец не е сътворил Сина или Святия Дух - всички Те съществуват от вечността и нямат начало.
ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО
Не е съществувала никаква причина в Универса поради, която да се даде и най-малката възможност да се появи злото. Свободата подарена на всички интелигентни същества носи риск любовта, която Бог предлага да бъде отхвърлена. Така някога едно високо почитано и обичано от всички небесно същество пожела да намери по-добър път. Името му Денница, (син на зората), преведено от еврейското "хелел", което значи "светещ", "блестящ". В латинския превод на Библията направен от Йероним, той е наименуван Луцифер, (носител на светлина). В далечната епоха, много преди сътворяването на нашата земя по необясними за нас причини в душата на това същество се появило недоволство и завист към Бога. Луцифер се е възгордял и в него се е породило силно желание за равенство с Бога, което довело до неговия бунт срещу Създателя му. Това е тъжното начало на злото. Библията продължава историята как пипалата на това зло се развили на нашата планета чрез непослушанието на Адам и Ева.
БИБЛИЯТА
Съществуват две велики книги, които Творецът е подарил на човешкият род. В едната Той е показал Своето величие, а в другата - Своята воля. Първата е видимият свят - природата, която Той е сътворил, за да може човекът гледайки величието, красотата и хармонията на делата Му, да признае Неговото всемогъщество. Втората е книгата на Светите Писания. В нея е изложено Божието намерение за нашето спасение.
Библията е Божие послание до теб и мен, написано под вдъхновението на Святия Дух, за да ни осветли относно смисъла и целта на живота ни. Нейното най-велико достойнство е, че ни посочва Спасител, Господ Исус Христос, и път към Божието царство.
Църквата на адвентистите от седмия ден възниква в резултат на молитвено изучаване на Библията. Свещеното Писание е основа на нашата вяра като единствен авторитет.
СПАСЕНИЕТО
Резултатът на греха обрече човека на живот в страдание и болка водещи го към смъртта. За да промени това Бог се намеси, като осъществи най-великият спасителен план, в центъра на който застана Христос. Той трябваше да дойде на земята като човек и да умре вместо нас, за да получим ние нова възможност да живеем според първоначалното Божие намерение. Той беше осъден за нашите грехове, в които нямаше дял, за да можем ние да бъдем оправдани чрез Неговата праведност, в която ние нямахме дял. Исус Христос бе разпънат на Голготския кръст за греховете на целия свят, за да може всеки, който повярва в Него да получи вечен живот. Това спасение се постига единствено с Божията благодат чрез вяра в Исус като Спасител на човечеството.
СЕМЕЙСТВОТО И СЪБОТАТА
Според библейския доклад за сътворението Бог подари две неща на своите деца в Едем. Дарът на семейните отношения в брака. И един специален ден за почивка. Самият Бог Си починал в този ден, но не защото бил уморен, а защото приключил творческото Си дело. Тогава Той благословил и отделил седмия ден като особен и свят. Самата дума "събота" (на еврейски "шабат") означава "почивка".
Поставяйки съботата под закрилата на Своя закон, в четвъртата заповед, Бог отново напомня: "Помни съботния ден, за да го освещаваш"(Изх.20:8). Животът, смъртта и възкресението на Исус Христос свидетелствуват, че този ден не може да се премахне или промени.
Като паметник на Божието творческо дело, съботата разкрива и Неговата могъща сила избавяща ни от греха.
ЦЪРКВАТА
В началото на земната история Божията "църква" се състоеше от семействата на верните патриарси. По-късно Бог избра израилевия народ като Своя "църква", която да Го представя пред света. Преди да се завърне на небето, Христос организира новозаветната църква, която представи като Свое тяло. Съвременната Христова църква е духовно тяло, състоящо се от всички, приели Исус за Господ и Спасител.
Макар да съществуват много различни деноминации, адвентистите вярват, че истински Христови последователи могат да се намерят навсякъде.
Спасението не идва в резултат на присъединяването към която и да е църковна организация. То се получава чрез вяра и упование във Водителя на църквата - Исус Христос.
Целта на църквата от последното време е да проповядва една особена вест пред света, в резултат на която искрени вярващи от цял свят да се подготвят да посрещнат Христос при второто Му идване.
КРЪЩЕНИЕТО И ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ
Кръщението е външен символ на дълбока вътрешна промяна. То символизира смъртта и погребението на стария, грешен, егоистичен живот и възкресение за един изцяло нов живот в Христос. Според Библията ние ставаме членове на Христовото тяло (Неговата църква) след кръщение чрез пълно потапяне във вода.
Преди Своето разпятие Христос учреди особено възпоменание на смъртта Си. Като пример за смирение, готовност за служене и духовно очистване Той уми нозете на Своите ученици и заръча на всички Негови последователи да постъпват по същия начин. Разчупвайки безквасен хляб като символ на тялото Си, което щеше да увисне на кръста и давайки гроздов сок като символ на кръвта Си, която щеше да пролее Той постанови празнуването на този обряд от всички за Негово възпоменание.
ДУХОВНИ ДАРБИ
Това са специални дарби на Святия Дух за всеки истински християнин, с цел неговото лично и като църква израстване. Дарбите са различни, но Божественият Дух ги разпределя според нуждите и изискванията за всеки.
Неговото намерение е всеки да изпълнява определени задачи чрез упражняване на духовните дарби. Не трябва да очакваме една и съща дарба да се проявява във всички членове на църквата, или един вярващ да притежава всички дарби. Няма унифициране, а разпределяне на тези особени "таланти" по волята на Святия Дух.
ХРИСТИЯНСКИ НАЧИН НА ЖИВОТ
Според библейското учение човешкото тяло е храм на Св. Дух и затова е изключително важно да избягваме храни и питиета отслабващи и застрашаващи нашето здраве. Това включва - алкохол, тютюн, наркотични и силни питиета. Също и употребата на месо от животни определени от Библията като нечисти.
Чистота, скромност и приличие са факторите определящи доброто здраве и външния вид на християнина.
Като собственост на Бога ние Му дължим една десета част от доходите си за поддръжка на евангелското дело и за разпространението му по целия свят.
СВЕТИЛИЩЕТО
Старозаветното светилище и построеният по-късно храм, показвали символично как Бог ни спасява и разрешава проблема с греха. По своята наредба, жертвоприношения и служби, то сочело към делото на Христос като наш Заместник и Гарант.
Въз основа на "Даниил" 8 и 9 гл., където е представено най-дългото библейско пророчество обхващащо период от 2 300 денонощия, равни на години, ние откриваме, че през 1844 г. Христос е влязъл в Светая Светих на небесното светилище, където е започнал специалната Си дейност за нас, символизирана от древния израилев "Ден на умилостивение". Службата на Христос в небесното светилище представлява заключителния етап от първосвещеническата Му дейност достигайки непосредствено до второто Му идване. Разбирането на старозаветните служби в светилището разкрива в дълбоки детайли същността на спасителния план.
КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД СМЪРТТА?
Божието слово учи, че човекът стана жива душа (одушевена личност), когато Бог го оформи от земните елементи на пръстта и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание. Смъртта е обратен процес на живота. Жизнената енергия се връща при Бога, тялото се разлага на земните елементи, човекът спира да бъде жив.
Исус сравнява смъртта със сън, в който човек не мисли, не чувства и не разбира нищо от това, което става около него. Смъртта е безсъзнателно състояние на покой.
Не съществува място където отиват мъртвите като ад или рай. При смъртта си човек отива в гроба, където остава до деня на възкресението.
ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС
Едно от най-ясните учения и славни обещания в цялата Библия е за второто идване на Исус Христос. Думата адвентизъм произлиза от латинската дума "адвентус", което значи пристигане, идване.
Библията е книга на надеждата. В нейните страници откриваме "адвентната надежда", именно надеждата за идването на един Спасител, Който ще възстанови първоначалното, едемско състояние на човека.
Като вярващи хора нашата надежда не трябва да бъде основана на предположения и теории, а на доказателства и факти от Божието слово. Това е надежда, която да поддържа жива вярата за съвсем наближилото завръщане на Исус Христос.
Който няма да се завърне тайно, защото всеки земен жител ще види и чуе Неговото идване. Неописуема слава и величие ще придружават идващия Цар заедно с небесните ангели, когато Той ще призове към живот всички заспали с вяра в Него и ще преобрази живите, които Го очакват.
|
